Български етимологичен речник

Българска Академия на науките
Институт за български език
 
Редактор: Вл. И. Георгиев
Съставили: Вл. Георгиев, Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев

 

Български етимологичен речник. — София: Издателство на Българската академия на науките, 1971—2011.

«Български етимологичен речник» е многотомно издание, подготвено от Института за български език при БАН и описващо произхода на думите в българския език. До момента са издадени 7 тома през периода 1971—2011 г. Работи се върху осмия том. С издаването на седмия том покритието на българската лексика става от А до терясвам.

 

См. также

 

Ссылки

 


 

бъ́лгарин 'човек от основното население на България'... — Срхр. бу́гарин, рус. болга́рин, чеш. bulhar, пол. bulgar, сргр. βούλγαϱος. Първоначално име на аспаруховите българи, които са от тюркски произход. Името обикновено се свързва с тюрк. корен bul- 'смесвам', ва. Mladenov, RES I (1921)? 44—45; Бълг. мисъл 2 (1927), кн. 3, 161—168; БЕз 2 (1952), 291 сл.; за старите опити за обяснение, които не са убедителни, вж. Шишманов, СбНУ 16—17 (1900), 505—753, Д. Дечев, ГСУ-ИФФ 22 (1926), 1—25.

Български етимологичен речник : Т. 1. — София: Издателство на Българската академия на науките, 1971. — С. 99.

ке́рка 'дъщеря' (Радомирско, Кюстендилско ; ЮЗ ; Благоевградско, Петричко, Санданско, Гоцеделчевско, Валовищко, Сярско, Драмско, Асеновградско). — Произв. : ца́рева ке́рка 'животното Foetotius vulgaris' , ке́ркин 'пригардлежащ на дъщеря'. — Вж. ке́ра1.

Български етимологичен речник : Т. 2. — София: Издателство на Българската академия на науките, 1979. — С. 337.