Българи. Етимология и употреба

Источник: Българи от Уикипедия, свободната енциклопедия

В латинските хроники етнонима българи се среща за първи път като Vulgares (334 година). За първо официално свидетелство за българите с този етноним историческата наука приема споменаването на българите ("Ziezi ex quo Vulgares") в късноантичен латински сборник, достигнал до нас в няколко преписа, писани IV-V век. Текстът е част от списък със синовете на библейския Сим и народите, които произлизат от тях. "Ziezi ex quo Vulgares" се превежда, като "Зиези, от който са българите", където Зиези е син на Сим и внук на Ной. В арабските извори името се среща като бурджан, докато с булгар са отбелязвани Волжките българи.^[53] Съществуват най-различни предположения и хипотези за произхода на етнонима българи, подобно за говорения от тях език и етническият им произход. Не е изяснен и въпросът дали българи е епоним (т.е. самоназвание) или име дадено от друг народ. Трябва да се има предвид, че името българи наподобява различни думи от алтайски и индоевропейски произход, които съдържат корена „бълг“, „блъг“, „булг“ и т.н.

Най-старото предположение дава византийския автор Йосиф Генезий (X в.), според когото българи идва от някой си господар Булгар.Следва предположението, което свързва българи с името на река Волга, което в латинските езици е Булга. Първо то е застъпено от Никифор Григора (1294-1359) и е валидно до края на Средновековието и дори през време на Българското възраждане Христофор Жефарович, Паисий Хилендарски, Константин Фотинов, Петко Славейков, както и от българския учен Иван Шишманов. Но тази теория вече е почти напълно отхвърлена.^[54][55]

През Възраждането се появяват и версиите на Спиридон Габровски - българи идва от родоначалника Болг; Георги Раковски - от благ; Цани Гинчев - от река Буг.^[53] През 18-19 век въпросът интересува и европейската историческа и филологическа наука. М. Катанчич смята, че българи идва от боляри, австрийския географ Вилхелм Томашек през 1872 година дава мнение, че българи означава „смесен народ“, „смес от народи“ от тюрко-монголското булга (булгамак) - размесвам, смесвам, мнение възприето от Васил Златарски и Стоян Младенов. Унгарския тюрколог Г. Вамбери през 1882 година изказва теза, че „булгар“ означава „бунтовник, метежник, въстаник, неспокоен народ“, теза възприета от Й. Немет и отчасти от езиковеда Д. Дечев. Според обяснението на Б. Симеонов „булгар“ може да се тълкува като „потомци на булгара“, като под булгара се има предвид бозайник от рода на белките, който е възможно да е бил тотемно животно на прабългарите.^[53] Сред по-новите тълкувания появили се след лансирането на иранската хипотеза за произхода на прабългарите са, че думата произхожда от осетинската дума „бългерон“, т.е. „човек, който живее в покрайнината“ или сe прави връзка с афгански език, където „булгар“ означава „човек, обитаващ отвъд планината“. Сред по-несериозните предположения са, че „бълг“ изразява идеята за живот, човек, общност и трябва да бъде тълкувана като „хора“, „човеци“ или че българин означава „велик човек“ и т.н.^[53]

От Възраждането насетне думата „българи“ се използва за обозначаване както на народностната (или етническа) група българи, а след създаването на новата българска държава и за нейните гражданите.^[56] От юридическа гледна точка термините "българин" и "български гражданин" имат различен смисъл, тъй като българи могат да бъдат и чуждестранни граждани с български произход и национално съзнание. ^[57] Същевременно, български граждани могат да бъдат лица с небългарска етническа принадлежност.^[58]

Перевод на русский язык через Google Translate