Основните семантични посоки на развитие на sur- ‘блестящ, сияещ (блестящият, сияещият)’ са две: 1) слънцето > епитет на бога на слънцето > бога на слънцето (> силен могъщ) > празник на новото слънце, респективно на бога на слънцето, и успоредно с това - свет, свещен > светец и 2) светлина > бяло > светъл нюанс на различни цветове > конкретни цветове.