Митологично-семантичната структура и произходът на прилагателните сур и сурва в български език

Барболова З.
Митологично-семантичната структура и произходът на прилагателните сур и сурва в български език. — Варна: LiterNet, 2012.

ISBN 978-954-304-386-6

Источник: http://liternet.bg/publish28/z...

Основните семантични посоки на развитие на sur- ‘блестящ, сияещ (блестящият, сияещият)’ са две: 1) <епитет на> слънцето > епитет на бога на слънцето > бога на слънцето (> силен могъщ) > празник на новото слънце, респективно на бога на слънцето, и успоредно с това - свет, свещен > светец и 2) светлина > бяло > светъл нюанс на различни цветове > конкретни цветове. Без претенции за абсолютна точност схемата в индоиранските езици примерно е следната: санскр. surа ‘блестящ, сияещ’ > 1) sura ‘богъ’ > asur ‘небог, демон’ > sūras, sūryas ‘слънце, светлина, небе’; (авест. śūra- ‘силен, могъщ’) > перс. xur // hur (осет. хур и др.) ‘слънце’ (> в лат. sōl с основа на -l, както и в праслав. *sъlnьce, но в рум. soare - запазено или вторично и т.н.¹) > Xur- // Būr- ‘божество’ и ahur-: Ahura-Mazda ‘върховно божество в зороастризма’ > Ahura ‘владика, господин; родово название на една група индоирански божества, враждебни на девите’ (> spənta ‘свещен’) и 2) бур // бор ‘вид цвят, обикновено жълт, риж’ (> н.-перс. зäр ‘злато’ и > зал-е зäр ‘побелял (посивял) като старец’), а в тюрк. езици - sur (хур, шур, чур...) ‘блестящ, сияещ’ > божество (Ҫоратан торӑ // Ҫортан хорӑне и Сурей-хан // Сұрей ‘две шамански божества’ - срв.: тенгри хан // тенгри // тангра и т.н., а в бълг. Сур // Сура бога > Сурва) > празник (Сурхури // Сорокӗл // Шорыкйол и бълг. Сурва <година>) > редица производни термини, свързани с обредите и обичаите при честването им > много други с различни семантични отклонения, чиято мотивация е вече трудно разгадаема > ‘бог’ > ‘божествен’ > ‘свят, свещен, сакрален’ и 2) ‘архисема цвят’ > ‘конкретен цвят’. Това е семпла илюстрация на изключително сложната и необхватна картина на развойните процеси и хронология на изконната, според нас, лексикална форма sur, дошла от предисторическо време.

¹. По принцип съответните на слънце лексеми в индоиранските езици се извеждат от *hwar- (вж. Абаев 1958г: 247).

Заключение