Български етимологичен речник

Български етимологичен речник. — София: Издателство на Българската академия на науките, 1971—2011.

«Български етимологичен речник» е многотомно издание, подготвено от Института за български език при БАН и описващо произхода на думите в българския език. До момента са издадени 7 тома през периода 1971—2011 г. Работи се върху осмия том. С издаването на седмия том покритието на българската лексика става от А до терясвам.

См. также

• Денисов П. В. Этнокультурные параллели дунайских болгар и чувашей / авт. предисл. И. Д. Кузнецов. — Чебоксары: Чуваш. кн. изд-во, 1969. — 176 с.: рис.
• Чувашско-русский словарь: Ок. 40 000 слов / Андреев И. А., Горшков А. Е., Иванов А. И. и др.; Под ред. М. И. Скворцова. — 2-е изд., стереотип. — М.: Рус. яз., 1985. — 712 с.
• Федотов М. Р. Этимологический словарь чувашского языка : В 2-х тт.  — Чебоксары: Чувашский государственный институт гуманитарных наук, 1996.
• Этимологический словарь тюркских языков : В 7 т. — М.: Наука, Восточная литература, 1974—2003.
• Егоров В. Г. Этимологический словарь чувашского языка. — Чебоксары: Чувашское книжное издательство, 1964. — 356 с.
• Ашмарин Н. И. Словарь чувашского языка : В 17 т. — Казань; Чебоксары, 1928—1958.

Ссылки

• Български етимологичен речник // Уикипедия (на болг. языке)
• Прабългари // Уикипедия (на болг. языке)
• Българи // Уикипедия (на болг. языке)
• Българска Академия на науките
• Български етимологичен речник // Институт за български език. Секция за българска етимология
• Болгары // Википедия
• Болгарский язык // Википедия

бъ́лгарин 'човек от основното население на България'... — Срхр. бу́гарин, рус. болга́рин, чеш. bulhar, пол. bulgar, сргр. βούλγαϱος. Първоначално име на аспаруховите българи, които са от тюркски произход. Името обикновено се свързва с тюрк. корен bul- 'смесвам', ва. Mladenov, RES I (1921)? 44—45; Бълг. мисъл 2 (1927), кн. 3, 161—168; БЕз 2 (1952), 291 сл.; за старите опити за обяснение, които не са убедителни, вж. Шишманов, СбНУ 16—17 (1900), 505—753, Д. Дечев, ГСУ-ИФФ 22 (1926), 1—25.

Български етимологичен речник : Т. 1. — София: Издателство на Българската академия на науките, 1971. — С. 99.

ке́рка 'дъщеря' (Радомирско, Кюстендилско ; ЮЗ ; Благоевградско, Петричко, Санданско, Гоцеделчевско, Валовищко, Сярско, Драмско, Асеновградско). — Произв. : ца́рева ке́рка 'животното Foetotius vulgaris' , ке́ркин 'пригардлежащ на дъщеря'. — Вж. ке́ра^₁.

Български етимологичен речник : Т. 2. — София: Издателство на Българската академия на науките, 1979. — С. 337.